На Кохановски
Ти все на мене ми помагаш,
макар съм гад и идиот -
обичам те не само в май аз,
обичам те година цяла.

Страхливец дребен, гад без воля,
такъв - убиват нужно да.
Ти си човек! Какво там още,
какво аз мога да река...

На мен ми стана тъжно що ли,
но не ще бъда аз глупак.
От института щом ме гонят,
ще ида в цирк кат Карандаш.