Със оттенъка синкав полека
дим цигарен изви се така,
и там музика носи се нейде -
всичко просто тъй е за нас.

Вино много изпихме, с усмивки,
и си спомняхме дребни неща, -
но за главното ние мълчим и,
само главното се замълча.

Да, за туй ти не каза тъй никак -
и напрегнат наш разговор бе, -
ти го можеш, от тебе излиза.
Правих вид, че не помня съвсем.

Ние щем тъй да бъдем щастливи -
и се стори нам леко това,
че ще мине и трудност, бедите,
ще заминат далеко от нас.

И съвместно да минем в живота,
ние щем, ала то е едно,
нам за щастие нужно е много:
не съвместен живот, а любов.