Бързо-бързо минават си дните,
и печално се даже живей,
и минават без сън нощи всички,
кога правя чертежи все.

Макар че, аз несгодите крия,
но приятели, вам, ще река:
аз задача решавах, от тия,
и реших... нищо да не реша.

* * *
В тетрадка математическа голяма
след лектора без сили пиша аз,
принуден за удобство бях аз само
по букви две от дума да внеса.

* * *
А пък после, пак във нощта тъмната,
много дълго букви гледах аз.
Там в тетрадка беше - дебри тъмните.
Натъжих се и я скъсах аз.

* * *
Носи там случайната мълва
страшните ненужните слова:
Срок дошъл е тука за чертеж.
Като остър нож реже ни вест.

От очите й тече вода,
но унилост мина ей така,
при познат отиде бързо тя,
в срока тъй със работа успя.