На Марина Евлогиева
Маринка, чуй ме, мила ми Маринка!
Кръвчица ти си моя - половинка!
Ако те разделя, то - бас държа -
че втората ще свърши не това!

Маринка, чуй ме, мила ми Маринка!
Прекрасна, както детска си картинка!
И кой да каже - що това е тук?
Ти, само ти, ще си - и никой друг!

Маринка, чуй ме, мила ми Маринка!
Далечна  както в мит на Метерлинк си,
ти - птица синя си в далечина, -
но жалко - само в рай се среща тя!

Маринка, чуй ме, мила ми Маринка!
Загадъчна си, както дом на инка,
ела със мен! Все нейде ще вървим -
къде е все едно, ще се открий!

Поетът - дума дълго не старее - 
мълви: "Русия, Лета, Лорелея", - 
Русия - ти, и Лета, са мечти.
Без Лорелея! Ти - и само ти!