Тук кръстове няма с гробове в пръстта.
Вдовици не плачат отдавна...
Тук винаги някой оставя цветя.
И вечният огън в тях пламва...

И пак на колене земята мълчи,
безименна в плочи гранитни.
Тук ни една лична съдба не личи -
в една са се слели съдбите...

Виж в огъня т анкът гори и до днес,
селцата горят и ни викат...
Смоленск и Райхстаг са безсмъртен адрес.
Безсмъртен остава войникът...

Вдовици не плачат по тези места.
Тук памет и в камъка блика...
И кръстове няма, забити в пръстта.
Но не е по-леко на никой...