Не, този бой е незабравим
или със смърт пропит е...
И като дъжд тих и неуловим
падат звездите...
Виж, пада звезда - туй е моя звезда:
жив ли ще съм след боя?
Свързан съм с нея, сега разгадах,
че тя е моя...
Е, вярно, в живота минава беда,
но и отърване няма.
Политна отгоре случайна звезда,
в мен тя остана...
В боя ни казаха: "Нужен е дух!"
Даваха ни патрони.
Втора звездичка присъдили, чух,
върху пагона...
Тези в небето с теб ще уловим,
стигат за всеки с лихва...
Ние сме мъртви герои, лежим,
боят притихва...
Тая збезда на сина си бих дал,
просто за спомен...
А от небето пак пада звезда
и е бездомна...
|