Не, този бой е незабравим или със смърт пропит е... И като дъжд тих и неуловим падат звездите... Виж, пада звезда - туй е моя звезда: жив ли ще съм след боя? Свързан съм с нея, сега разгадах, че тя е моя... Е, вярно, в живота минава беда, но и отърване няма. Политна отгоре случайна звезда, в мен тя остана... В боя ни казаха: "Нужен е дух!" Даваха ни патрони. Втора звездичка присъдили, чух, върху пагона... Тези в небето с теб ще уловим, стигат за всеки с лихва... Ние сме мъртви герои, лежим, боят притихва... Тая збезда на сина си бих дал, просто за спомен... А от небето пак пада звезда и е бездомна...
© Лозан Такев. Превод, 2002