Умирам, виждам как тя все пред мен минава.
Умирам от това и падам духом сам...
До мен не и? е, знам, Париж я приютява,
в Париж била, разбрах, но не и само там...

И песни и? запях за северните тайни,
и мислех си на "ти" ще мине с мене тя.
Уви, напразно пях на теми неутрални,
щом все и? едно от моите цветя...

А сетне пях й пак, допуснал, че сме близки,
намекнах и? дори за оня преди мен.
До мен не и? е, знам, по улици парижки
с Марсел Марсо била е даже някой ден...

Захвърлил всички, виж - език да уча почнах,
над речници лежах и станах ученик.
Какво от туй, че тя е във Варшава. Точка.
И пак е между нас различният език...

Ще дойде, знам, и аз ще кажа: "Проше, пани..."
Такъв ме приеми, до днес какъвто бях!
Но все и? е едно, тя вече във Иран е.
Да я догоня аз така и не успях...

Сега е тук при мен, а утре ще е в Осло.
Тя клопка е за мен, а аз в пустиня глас.
И който бе преди, и който ще е после,
сега е техен ред, а ще изчакам аз...