На наклона и над сипея, съвсем, съвсем по края
аз конете си с камшика бих, пришпорвам и подгоням.
Въздухът не ми достига, пия вятър, ала зная
от възторга ще загина и пропадам по наклона...

Ах, по-бавно, ах по-бавно, мои гриви.
Като струна е опънат конят блед...
Що за кончета капризни, придирчиви!
Недопях, неуспях своя кратък куплет...

Но ще ви напоя, песента ще редя,
още малко аз да постоя над пропастта...

Ще умра, като прашинка ураган ме носи в длани,
на шейни в галоп ме влачат по снега пак рано сутрин.
Ах, не бързай, конче мое, мои тъмни бързи врани!
Още малко продължете пътя сетен към приюта...

Ах, по-бавно, ах, по-бавно, мои гриви,
че камшикът нещо май не е наред...
Що за кончета капризни, придирчиби,
неуспях, недопях своя кратък куплет...

Но ще ви напоя, песента ще редя,
още малко аз да постоя над пропастта...

Ох, успяхме - гост на Бога никак, знам, не закъснява,
Ето ангелите пеят и зловещи песни чувам.
Или тоя глас камбанен е в ридания удавен...
Викам, викам на конете - пред шейните те лудуват...

Ах, по-бавно, ах, по-бавно, мои гриви
и летежа спрете миг и напред!
Що за кончета капризни, придирчиви!
Ако бях доживял само куплет!... Ще ви напоя...

Но ще ви напоя, песента ще редя,
още малко аз да постоя над пропастта...