Ако умреш трагично, ти си истински поет,
ако и срока спазиш, си чудесен.
Един на 27 излетя под пистолет,
друг в «Англетер» намерили обесен.

На 33 - Христос, той бил поет, предупредил:
«Убиеш ли - помни, - ще те догоня!»
Опасно мисли. Току-виж, че нещо сътворил.
За всеки случай - в дланите пирони.

Замаян съм - числото 37 е пред мен -
от него приятен хлад се стеле.
Тогава и за Пушкин бе дуела назначен,
и Маяковски вещо се прицели.

На 37 още сме - коварно, ребром бог
въпросът е поставил: «Или - или?»
Рубеж, на който паднаха и Байрон, и Рембо,
а ние някак май сме се спасили.

Дуелът е отложен. А на 33 не знам
резпнат ли бях - не чувствах болка силна.
На 37 - не кръв - сивота избликна там,
над слепите очи - но не обилна.

«Душите им в петите са - какъв ти пистолет!»
Търпете, истерици вманиачени!
С пети по острието ходи бедният поет,
душата му е боса и ранена.

Как може «дълга шия» да римува с «отрежи я» -
да съкратят поета - повод ясен.
Но той изглежда радостен, че нож ще му забият,
заклали са го - значи, е опасен.

А вие, познавачи на фаталните числа,
като в харем държанки се мъчете.
По-дълъг е животът днес - при всички патила
отсрочен е и краят на поета.