Нещо не е наред... Уж е ден като ден:
пак шуми и лесът, и прибоя,
пак небето е синьо високо над мен...
Само него го няма след боя

Не разбирам сега кой бе прав между нас
в оня спор до среднощ, неспокоен.
Днес за пръв път ми липсва познатия глас,
днес, когато го няма след боя

Той мълчеше без такт, и не пееше в такт,
беше странен на спора развоя,
той ме будеше рано, още по мрак,
а го няма от вчера след боя.

Не че просто съм сам, но сега виждам аз:
бе живота му вплетен в моя.
Сякаш вятър задуха във огъня с бяс,
откакто съм сам след боя.

Призори пролетта се изплъзна от плен -
аз погрешка извиках в покоя:
"Братче, дай по цигара!" Но млъкнах смутен...
Него вече го няма след боя.

Нашите мъртви не ще ни оставят в беда,
нашите паднали са часовои.
Този лес под небето е сякаш вода -
свети син на дърветата строя.

Бе землянката даже широка за нас,
нашето време течеше двойно...
Всичко днес за един е. Но чувствам се аз,
сякаш мене ме няма след боя.