Аз препускам, тю препускам странно -
по чакъл, през локви, плувнал в прах...
Казват; вижте, оня там в раван е -
бяга странно - не е като тях.

Но ездачът язди върху мен,
впива шпори в моите гърди.
Бих летял в табуна нощ и ден -
но неоседлан и без юзди!

А от нож, в канията затворен,
по-опасна е дори игла.
Ето - аз, кървящ от вечни шпори,
съм затворен, спънат, оседлан.

Аз треперя с хълбок навлажнен,
моят гръб натъртен е, смъди.
Бих летял в табуна нощ и ден -
но неоседлан и без юзди.

Днес ще трябва здраво да се бяга -
днес на старта аз съм фаворит.
Знам, за раванлията залагат,
но не аз - ездачът ми хрипти!

Потен съм, от шпори наранен,
а тълпата с кикот ме следи...
Ех, да бях в табун - там нощ и ден
бягат без седло и без юзди.

В танц, пред старт, бегачите пристъпват,
всеки злоба в себе си таи,
в изстъпление, от стръв изтръпват -
пърхат с бърни, пяната струи.

Моят майстор днес е оценен -
крупен майстор е, жокей мастит.
Ох, да бях в табун - там нощ и ден
бягат без седло и без юзди!

Да не чака златото от мене -
няма аз целта да пресека:
ще си спомни шпорите надменни,
щом в средата спра и засека!..

Звън!.. Жокеят качва се на мен
и предчувства как ще победи...
Ох, да бях в табун - там нощ и ден
бягат без седло и без юзди!

Но какво ми е, защо, как смея|...
Пак понасям своя враг със стръв!
Просто днес съвсем не се владея -
не, не мога да не стигна пръв!

И какво остава ми? Освен
да го хвърля и тогава - лек,
да летя, като в табун, цял ден -
под седло, с юзди, но без човек...

Аз пристигнах, той назад остана -
по чакъл, през локви, плувнал в прах...
Аз за първи път не бягах странно -
да спечеля исках, като тях!