Витя взе в ръце резачката, - Тука бързо свикна той. А далече в ъгъла Иван Съзря - един бидон голям! Спомниха си веднага - страшната забрана Спогледаха се тревожно те: В този бидон - съмнение няма - На дядо, боята вълшебна ще е. Разбира се двамата не се удържаха - Бе тъй любопитно! Известно е: Бе забранено... А туй що не трябва - То винаги е интересно. Капака на тоз съд отвориха трудно, Капнаха капка на парче от стъкло Боята за миг синьо засвети, но Червена и жълта се стече на доло! Тогава момчетата зяпват с уста, Сякаш езици са глътнали, - И зашеметени от таз красота, Витка и Ванка замлъкнали, За да не казват на никой сега И даже и вид да не дават. Ваньо закле се и Витка на него За обидата всичко му казал. ...Дядо съвет във писмо получил: "Да се успокоите е време!" Някой там, някъде, взел и решил - Че детска забава това е. И обявили това за опасно, Вредно: не за алхимици е тук! Цвета трябва да е червен - щом червен е, Щом е жълт - жълт да бъде, без чудо! Дядо жалят: виж, свържи се с онзи, - Може би тоз път ще провърви!... Но Дядо гневно: "Цял живот излиза - Времето съм си губил напразно!" Какво би казал да чуе момчетата? Ваньо възкликна с вълнение: "Витка ний апарата ще оцветим С дядовото изобретение! Хора всякакви ще викнем да видят, - Защо да униваме тихомълком! - Гневен протест в "Пионерска" ще пишем Или дори в "Комсомолска"! Така и така, значи, гениалния дядо, Странни хора не щат да разбират! Туй не е само на дядо победа! Вий нашия апарат вижте!.. Тъй се разпали, че само го дръж, "Хайде ти Ваньо във блатото! Витка каза. - Ти чертежи сложи Там на тезгяха за работа!" Хора, запомняйте този момент: Тук, в тази, старата, плевня, Осъществява се експеримент - Първи пилони са вместени. Витка и Ваньо умуват над лист, Пълен със знаци, параболи Този чертеж как превръща се виж В първия междузвезден кораб! А засега, как сече му главата, Витка каза на Иван: "Виж така!" И от строежа бетонобъркачка В плевнята вмъкват едва. Не, не е открадната-отвлечена тя е, Не се притеснявайте - цяла е: Завърши строежа и тя се търкаля Четири цели години! Там - просто гробище от сгънати релси, И никой не ги съжалява, - А на момчетата тъй нужна им беше Тази бетонобъркачка. "С туй, че бъркалката отмъкнахме, - Каза Ваньо, ний наистина, Огромна полза допринесохме На нашия домоуправител!" Лозунг в училище вие сте чели: "Скраб, пионери, събирайте!" Ей Витка и Ваньо мъкнат два дена В плевнята стара тръби те. Витка маневрите там ръководи, Ваня по навик си вика, Целия клас две недели им носи Кибрити и клечки кибритени Витка главичките им отчупва, В отделна кутия ги слага, - На кутията череп той нарисува С надписа: "Смъртно опасно!" Виждаха всички, но никой не знаеше, Какво са започнали двамата, - Знаеха - те нещо строят, но какво - Това не разбираха. Боб Гълъбаря ( с него Витка скаран) Който живее в съседния двор, - Цял ден висеше той на оградата, Чоплеше семки и гледаше много. Но не разбират, убий ако щеш. В дупки на плевнята не се и вижда! Ами ако решат гълъби да гледат Че това е страшно обидно! Ако на Борко вземи да отнемеш Това, че само той гледа - Ще рухне на Борко властта над хората, Славата му ще повехне. Ето изпрати той Володя Сайко, С брат му и Жилина Светка Че незабелязано, тайно те Да разузнаят все нещо Една привечер тройката тихо През оградата мина, треперейки Жилина Светка, голяма страхливка, Изведнъж викна: "Там нещо гори!" Вярно на страх са големи очите, - в миг литнаха като пера Тези верни приятели Боркови никак Не оправдаха доверие. Беше лъжлива таз паника, но, - Какво ли така ги изплаши? Просто петно на парчето стъкло Бляскаше с цветове разни. Борко изнесе секретна реч, там: "Добре да обмислим, претеглим - На големи ще кажем - че искат да палят Дом осемнайсет десети. Татко на Борко не хвана му вяра, - Той бе в поликлиника фелдшер - Температура, защо ли?, премери И... забрани да играй до неделя. Борко не е против - той е добре, А ей на Иван е задача: Ваньо все търси кръгло стъкло, Но всеки ден - неудача. Витка каза: "Залагам си костите! Само - за кабел зад прозореца, Илюминаторите на всички кораби Трябва кръгли да са и точка!" Ванко все бягаше, време течеше С бърз и със верен там курс... Внезапно стъкло се намери, но беше Във тоалетна на Курск. Забранено бе да се вади, но Ванко си бе комбинатор: Сутринта в плевнята беше стъклото - Бъдещия илюминатор. В бетонобъркачката всички неща Споени са здраво навеки, - И е монтиран люлеещ стол там В командния горен отсек. Тази бъркалка - за многото хора желязо е само - на поета и Витка и Ванко, по своята форма Приличаше на ракета. Преди в отвора горе се туряше За смесване - чакъл и цемент, - А пък стъклото навреме се случи, Стъклен стана елемент. Към люкове стълба от самата земя, А за таблото командно тогава използвани девет будилника бяха Циферблатите им блестяха. Всички елементи един към друт, Бяха монтирани право, Даже брави от прозорци тук Са монтирани в люкове здраво. Ракета ще има без разни кавички, Водопроводни тръби пък под нея Са заредени кибритната сяра Дюзи ще бъдат за наш’те момчета, Вярно едва не се срина плана: Изведнъж, без съвет да потърси, Витка поиска да оцвети космоплана С боя със сребристо сив цвят. "За да не се забелязва ракетата, - Кой знай какво там! Ами ако внезапно Посрещнат ни лошо?!" - Но твърд бе Витка - пилот и конструктор... Накратко, възникна огромен скандал В дружния там колектив. Боята на дядо Иван защиштава От всички е тя най красива! Ние ще кацнем, а ще кажат: "Земляните - На кораб такъв некрасив? Ето ти на!" - ще решат венеряните Че на земята - една сивота e... Като се върнем - директора Главен, Може, да ни срещат, да прати Ний ще му кажем кой какво е направил, - Премия дядо ще хване! С тоз аргумент веднага убеди Витка - Иван Диховичний: Витка разбира се обичаше дядо, - Той беше старец отличен. Край! Всичко става! Блести апарата, Както дъга се прелива, - Витка не гласно се хвали, но се радва Че със Иван съгласи се. Дори решиха най-труден въпрос: как Покрив да вдигнат - Строителен кран Тук ще им трябва, но ей где е ключа. Тъй са нещата. Веднъж там Иван Кученце в певнята някак донесе И на въженце го върза, Властно каза: "За науката - тоз пес Ще мине със нас подготовка. Все пак до целта е - седмица път, - За да сме за изненади готови, Да разберем как ли ще се държи Живия тоз организъм!" Но организма с лай почна да пречи - Какви са му мислите тези! - Тъй, че наложи се месо да му дават За да седи във ракетата. С него понесоха мъки големи: Утре летят, а песа как да прогонят, Макар че свойта научна задача Изпълни, но не желай да излезе. Ваньо го мамеше и със бонбони - Песа беше от свойта съдба Предоволен... Тогава предложи Витка - да вземат и кучето с тях. Ваньо отвърна: "Искал бих да го вземем - Песът там ще е забава, - Не можем живота му ний да рискуваме!" - Нямаме право морално. Портиера, добрия чичо Силай Убедиха те песа да гледа, - Песа, обиден, дори ги облая! Но... няма как - утре летят.
© Емил Петров. Превод, 2018