"Слушай Ваньо, стига спа! Договаряхме се за пет. - И кораба междупланетен Никой не трябва да чака! Готово е: два лимона, Дълъг кабел от телефона, Компас, кибрит, много хляб и Голяма карта на небето. Ваньо слезе от балкона И спокойно съобщи: "Вижте корда - от найлон е: Ще издържи и крокодил. Не забравяй катастрофи, Нелек път ни предстои Йод и бинт и черно кафе - Че в полета да не заспим... Кой ще го осъди Витка, Каже ли - пирон забива: "Катастрофи не ще има - Излишно в полета не взимай!" Ще забележат и родители, Че кафе, лекарства липсват, А при старта всеки грам като десет ще тежи - И ракетоносители не ще се справят". Тъй! На работа; Не зяпай! Какво дърпаш ти? Отваряй! Ето тихо си отвориха Дядовата стара плевня. Без секундичка забавяне - Всичко проверено точно, И по план: На трети март в, Пет и петнайсет - време старта Знаят те - че там след пуска Двигателя ще се раздруса. Претоварване ще има Трябва да се потърпи. При старта до шеги не е Витка влезе пръв през люка, - Той не яде почти пет дни: Храна-излишно е тегло. А пък Ваньо Диховични Едва влезе, потен цял - Макар своя личен опит Му даде Витка - как можа. Имат чувство непривично, Но и делото е необично! Витка борд журнала взе - и красиво писа: "Настроение отлично, като цяло!" Колани стегнаха и след това: Десет, девет, осем, седем... отброяват. Чака кораба края на проверката На бордовите му системи. Време е! Потрепнаха антените, И в дома стените затрепериха. Избухна нещо в мрака там, И кучетата се разлаяха. На Ваньо таткото добре си спеше, - Но скочи и разтри очите: Какво е туй - в небето ясно, А буря сякаш че ще има! Къщата от гръм потръпна, Стъкла в прозорците треперят, - На Витка дядо му - събуди се, Макар че беше глуховат. "Домоуправителя - где е - Да го намерят! Да го питат!.. Гледа цял квартал небето, Но - не вижда нищо в него. На Ваньо татко му - без страх е На Ваньо майка му предчувства... Внезапно - ужас! Иван го няма! И на Витка дядо му съзира, Че в постелята не е. Чуваш само "Ах" и "Ох" И тревога там настана, - Дядо му с тез "Ах и Ох" - май, Оглуша съсвсем накрай. А в ракетата в туй време Техните дечица клети Са пробили атмосферата. И държат курс към Венера. И мечтаха: Ако стане - на нея да се привенерят, Щяха там да видят много Удивителни предмети!.. Например щеше се на Ваньо - Ако точно прилетят, Щото на Ваньо венеряни Апарат да подарят - Неголям, красив и моден, Като за слънце очила, - Че да може с тях свободно Всеки език да чете! За туй ще им разкаже за морето, И как лазеха в градината на Евпатория, Как Витка кихна там, как пазачът ги уплаши, - И други смешни някакви истории. А Витка, щурвала натиснал, Също време той не пиля, - Със стиснати здраво очи там, Представя си друго сега: ...Пътя свърши, всичко в ред е А след кацането меко - От вси страни се понасят Към тях чинийки и летящи. И оттам кат’ катерици, - Венеряни! А след туй - На летящата чиния С вятър карат ги на път. А в чиния - кой ранен е, - Витка веднага реши: И най - главния венерянин На Витка мястото отстъпи. Да управлява не е ново: Трябва? Всичко, опъни въже! И болния той веднага Към поликлиника заведе.         Ще гледат скоро телезрители, Как към Земята бързат победители. А когато прилетят, разбира се ще им простят На Витка - дядо, на Иван - родители. ...Но - какво е, не разбраха? - Почна да им тропа някой, - И на мечтатели в кабината, Спряха изведнъж мечтите им. Не може да е тъй! Наистина ли До Венера те пристигнаха? А може би са заблудени И случайно прилунени?.. Добре, че всичко е затворено. А отвънка тропат пак!.. "Витка, изчисли ти орбитата По скалата координатна! Че каква е таз планета, - Летяхме ли и половин час? Чувай, Витка, че аз нейде Съм чувал тези гласове... Нещо трябва да направят: Да чакат или да се покажат!.. Момчетата отварят люка - и наоколо те виждат Наемателите всички и сержанта от милицията Той каза: "Какъв скандал! Аз такъв не съм виждал - В пет и петнайсет - две момчета Да събудят цял квартал!" И други татковци и мами - Всички клатеха глави. На Ваньо таткото се извиняваше На Витка дядото не се яви... Витка мислил: какво стана? С ракетата - къде е тайната? И защо не излетя? Втурна се на Витя дядото. Как само дядото ругаеше! "Щом не можеш - не прави! Щом да летиш си се наканил - Трябваше да отлетиш! Как така - гласът е силен, - И защо, къде сгреши?.." Само Ваньо Диховични Знаеше, но си мълчи. А след два дни, след вечерята, Причината бе намерена: Просто Ваньо не бе казал, че книга взел е той тогава - И ракетата бе претоварена. Е приятели решавайте - Трябва ли да съдим Ваньо ний: Че "Тримата мускетари" взе По пътя да ги дочете. Поспорете, но решете - как? Витка - благороден момък След дълги спорове, скандали чак Взе да чете за мускетарите. Девизът им "Назад ни крачка!" Спечели Витка веднага. Тъй Д’Артанян със свойта шпага В полза на Ваньо спор решава. Позамислени момчетата, Нов, направиха, разчет - Че и книжки да си вземат На всеки бъдещ полет те. Разногласията земни Успяха да преодолеят И сега на всяко място Можеш просто да летиш! Ще се преборят - без съмнение - С тегло излишно и с притегляне Остава само да се чака... Успехи, ний им пожелаваме И щастливо връщане очакваме!
© Емил Петров. Превод, 2018