Оглушах от гърмящи балони,
от засмени звезди ослепях -
аз изстрадах премного симфонии,
подражатели птичи търпях...

Но през мен многократно пресяван
звук пречистен към вас е летял.
Ето на - на кого се надявам,
за кого цял живот съм терпял!

Твърде дълго в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина.
На трион дори да свирят - с врат изпилван
съм усилвал, и усилвал, и усилвам...

Пее ниско, гласът му - утробен.
На високите - твърд, острие.
Ще покаже дали е способен.
Но и аз знам играта добре.

Пее той, прималял се напряга
като воин на плац - уморен.
Свойта жилеста шия протягам
към ликът му - от пот позлатен.

Твърде дълго в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина.
На трион дори да свирят - с врат изпилван
съм усилвал, и усилвал, и усилвам...

Но почакай, човече, не викай!
Опомни се! Не си по-добре!
Та това е шербет - тъп, сладникав.
Ей, салон, принуди го да спре!

Но, уви, чудеса днес не стават.
Олюлявам се, в мъка стоя.
Не балсам, той отрова направо
в микрофонната глътка ми вля.

Твърде дълго в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина.
На трион дори да свирят - с врат изпилван
съм усилвал, и усилвал, и усилвам...

Пека бъде и моя вината!
Но на себе си не измених.
По професия бях усилвател:
страдах, да, но лъжата не крих!

Аз застенах - колоните вият, -
мойто гърло той сдави с ръка,
отвъртяха ме - да ме убият.
Вместо мен друг усилва сега.

Твърде дълго в мен шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина.
На трион дори да свирят - с врат изпилван
съм усилвал, и усилвал, и усилвам...

Този друг ще търпи, ще приема
там - на моята шия пришит,
Често с други така ни заменят,
щом им пречим да пеят лъжи.

В чекмеджето натясно лежахме -
аз и двата статива до мен.
И разказваха те, и се смяха:
той се радвал, че с друг съм сменен.