Нашият разказ започва с въпрос.
Даже Алиса едва ли ще каже
нещо остава ли нейде - какво? -
след като приказката се разкаже?

Де е вълшебният рог и къде
чудната приказна фея се носи?
А? Е!.. Ето, братле,
точно в това е въпросът.

Не се разтварят просто тъй, разнесени от вятъра,
разказаните приказки, видяното в съня.
Преселват се те в странната страна на чудесата
и ще се срещнем пак с тях в тази приказна страна.

Много неясни и чудни неща
има в страната истава така, че
някога просто трепериш от страх
и ти се иска дори да заплачеш.

Питам, щом пропаст по пътя те спре,
назад ли ще хукнеш или ще прескочиш?
А? Е!.. Ето, братле,
точно в това е въпросът.

Добо и зло и тук, като навсякъде, живеят,
но те са разделени на различни брегове.
Разхождат се истории по пътищата в нея
и носят се фантазии на тънички нозе.

Много ви моля накрая, деца,
да ме познавате от днес нататък.
Птица съм в тази вълшебна страна,
птицата Додо ми казват в страната.

Но и Алиса не ще разбере
птица ли всъщност съм или какво съм.
А? Е!.. Ето, братле,
точно в това е въпросът.

А в чудната страна се случват разни приключения,
Без граници е тя, не трябва ходене до там,
ни бягане, ни плуване, не трябва и летене,
а трябва просто много силно да поискаш сам.

* * *
Разказът няма да свърши след края.
Помниш ли, ние те питахме даже,
нещо остава ли нейде - кой знае? -
след като приказката се разкаже.

Мисля, че даже Алиса добре
всичко да види едва ли ще може.
А? Е!.. Ето, братле,
точно в това е въпросът.

А някой пожелае ли отново да пътува
в страната на мечтите, на добрите чудеса,
то даже и това, което само му се струва,
той ще намери в чудната загадъчна страна.