Нейде някога живя глупак несносен.
В девет царства него вятърът го носи.
Но веднъж изведнъж
за беля
от отвея чак в десетата страна.

Рев до бога, но така и
ти се пада!
Друг път коня на обратно
не възсядай!
Ей, глупако!

Сред полето три разкошни стола чакат.
Разтрепери се от щастие глупакът.
Надпис имаше: "За гости",
"За князе",
а над третия: "Престол за царе".

В миг на първия намести
се глупакът
и от радост чак присви го
под далака.
Ей, глупако!

Не глупак, ами глупак и половина!
Изведнъж се появиха мед и вино,
позлатени блюда със
какво ли не
и глупакът се нахвърли да яде.

Щом трапезата той до
троха омете,
покатери се на стола
на князете.
Ей, глупако!

И веднага бившият глупак се сети,
че е станал почти първи сред мъжете.
Моментално свика
цялата войска
и започна да се готви за война.

От това така всесилен
се усети,
че премести се на трона
на царете.
Ей, глупако!

В миг ръцете грабнаха сами печата,
развилня се в миг, разтропа се глупакът:
"Пет пари не давам ти
отде се взе,
ще ядеш пердах и Бог да си, момче!"

Ако някой бе до него
в тоз момент,
то не би му казал, вярвам,
комплимент.
Ей, глупако!

За глупак - глупак е, но добър нали е,
взе та даде заповед за изобилие.
Ала тронът не понася
номера -
взе да скача и глупакът излетя.

И събуди се глупакът
му наивен
на сеното - както майка
го родила.
Ей, глупако!