Сред вечерни молитви и свещи стопени,
сред военни трофеи и мирни огнища,
от катастрофите малки терзани живеят
боеве не познали момчетата книжни.

За децата досаден
е техният бит и
се бихме до рани,
до смъртни обиди,

но закърпваше мама
съдраното вкъщи,
ний четяхме пияни,
ний книги поглъщахме.

По челата ни потни косите полепват
и сърцата ни сладко се свиват в гърдите,
и завъртат главите ни бойни полета
в пожълтелите листи на книгите скрити.

Да постигнем се мъчим,
непознали войни,
отличаващи мъчно
вой от призивен вик,

на "Атака!" секрета
и на стълба граничен,
и как в боевете
трещят колесници.

А в котлите кипящи на прежните битки
колко новост за нашите малки глави.
Ний за роли на юди и на страхливци
враговете избирахме в свойте игри.

На злодея мъстехме
по горещи следи
и да любим с клехме
най-прекрасни жени.

Нека бъдат спокойни
другари, роднини,
че самите герои
играехме ние.

Но не бива да тънем в мечти постоянни -
колко малко забави, как много беди.
Да разтвориш опитай ръката скована
и от мъртвия бойния меч поеми.

Разбери, завладял
още топлия меч,
същността на света
във горещата сеч.

И узнай сам - герой
ли си или предател
и опитай във бой
ти вкуса на борбата.

И когато другарят ти падне прострян
и завиеш от първата загуба ти,
и когато без кожа останеш от гняв,
че е мъртъв, а ти, ти си все още жив,

то тогава узнал
ще си вече - смъртта
като нямо забрало
се хили в праха.

Виж как грубо лице
има злото - отзад
над гробовете рее
онаглял лешояд.

Ако в яростен бой ти със меч би се втурнал,
сълзите запомнил, безмилостно смел,
за да видиш във него кое колко струва,
значи нужните книги си в детството чел.

Щом от ножа парче
ти месо не си ял
или скръстил ръце
си спокойно стоял

и не си се ти бил
със предател, с лъжец,
значи всъщност си бил
ти самият подлец.