Кой ви каза: "Земята умря.
Вече пепел е само земята"?
Кой ви каза, че няма Земя?
Не, за малко, за миг замълча тя.

Но е плодна горящата плът
(нима можеш море да изчерпиш?)
Кой повярва във нейната смърт?
Не, земята от мъка е черна.

Като язви - окопи в плътта,
като рани, а в раните - клада.
Почернялата майка-земя
със неземно търпение страда.

Със оголени нерви търпи,
изгорена до кокъл - живее.
Кой ви каза, че тя ще мълчи,
че не ще може вече да пее?

Не е варно! Звъни песента,
пее с раните свои Земята.
Та нали тя е нашта душа?
Как ще стъпчеш с бутуши душата?