Най сетне! Вече аз съм аз!
Страхът мълчи,
във зиналата скална паст
се строполи.

Причина нямам да се спра
и тъй - напред!
И може всеки връх в света
да бъде взет.

Сред пътища незнайни там
един е мой.
Един рубеж незавладян -
за мен е той.

Снегът безбройни имена
таи във плен
и ето - моята стена
очаква мен.

Сияе в ледени лъчи
върхът облян.
Гранитът нечии следи
си спомня ням.

Вървя към своята мечта
и вярвам аз
във чистотата на снега,
във нечий глас.

И нека минат дни безчет,
аз вече знам -
съмнения и страх проклет
преборих сам.

- Успех, щом тръгваш ти на път! -
шептя вода...
Но кой, не помня, бе денят?
Ах, сряда, да...