Заплашваха ни в дните детски майките,
за лудориите Сибир предричаха на глас.
Но не такава участ, с плач и вайкане,
сърцата майчини измолваха за нас.

И ние тръгнахме - за четвърт рубла, залудо, за бога
по пътища обходни и направо, през калта.
И до какви ли прагове ще паднем в изнемога?
В каква ли пропаст ще извикам пред смъртта?

И без компаси ще открием своя Север,
заплахите зазубрихме като завет.
И вятър духаше по нас - пронизващ, гневен,
и скелети лежаха в тежък лед.

Молбите ни и стоновете бързо
отнасяха фъртуни в пропастта.
И сълзите видяхме да замръзват.
Куршумът само стигаше целта.

И ние тръгнахме - за четвърт рубла, залудо, за бога
по пътища обходни и направо, през калта.
И до какви ли прагове ще паднем в изнемога?
В каква ли пропаст ще извикам пред смъртта?

Но никак не е лесно, не е просто,
за всичко да напишеш; а видях,
че драгата промиваше и кости -
то значи злато имало е в тях.

Но всичко свърши. Беше и отмина.
Нощта по-черна е, по-бели моите дни,
студът - по-сигурен от формалина -
навеки моя труп ще съхрани.

И ние тръгнахме - за четвърт рубла, залудо, за бога
по пътища обходни и направо, през калта.
И до какви ли прагове ще паднем в изнемога?
В каква ли пропаст ще извикам пред смъртта?

Това не е ни спомен, нито поза.
Съдбата отреди - по своя път.
Умряхме тук и тежките булдозери
оттук след време ще ни изгребат.

А крачехме за четвърт рубла, залудо, за бога,
по пътища обходни и направо, през прахта.
А до какви ли прагове ще паднем в изнемога?
В каква ли пропаст ще извикам пред смъртта?