Към преден ред стремях се в този свят, не знам какво тогава съм си мислил, но вече се курдисвам по-назад; отпред - в гърба усещам автомат, враждебен поглед или дъх възкисел. Там, отзад, не е така красиво, но пред теб се шири кръгозор, сенчица си имаш, перспектива, сигурност, а още и простор. Отпред ли си, там хиляди дула се целят в тебе като във мишена, опипват тялото ти и тила, а пък отзад си като зад скала и можеш сам да удряш озлобено. Там, отзад, не е така красиво, но пред теб се шири кръгозор, сенчица си имаш, перспектива, сигурност, а още и простор. Опасно, казват, че било отпред за мен да сядам - вия от мълвата, - по-хубаво било в по-заден ред; оттука няма път назад, съсед ще е за теб единствено стената. Там, отзад, не е така красиво, но пред теб се шири кръгозор, сенчица си имаш, перспектива, сигурност, а още и простор. И нека изтекат със пролетта водите и цветът да ни отмине - плешиви, със бради, до старостта не сядайте на предните места, не ставайте и примабалерини. Там, отзад, не е така красиво, но пред теб се шири кръгозор, сенчица си имаш, перспектива, сигурност, а още и простор. По-сигурно е там, но идват дни, в които се премятам като птица, и сам си казвам: стига, престани, по задни редове не се мъкни, а път пробий към предните редици. Там, отзад, не е така красиво, но пред теб се шири кръгозор, сенчица си имаш, перспектива, сигурност, а още и простор.
© Андрей Андреев. Превод, 1989