На път - или умирай като скот!
Оскъден избор, но така живеем.
Обречен си на мудност, наш живот,
с вериги приковани сме към нея.

Повярвахме ли в скрития капан?
Повярвахме от глупост и набързо.
Живот ли е - да бъдеш окован,
нима това е избор - да си вързан?

Коварна е оказаната милост.
И няма врачките да ни спасят.
Смъртта от свой отпред се е стаила,
отзад - от чуждия, но също смърт.

В душите камък, скършено крило,
ала мълчим като нищожни пешки.
И ни се зъби в предното стъкло
позорът с отвратителна насмешка.

Разбием ли оковите, без жал
по мутрата отблъскваща ще фраснем
и онзи, който ни е приковал
с вериги към живота превъзнасян.

Надяваме ли се на нещо още?
Коя лъжица е за нашата уста?
И докога със костите си нощем
ще чукаме на райската врата?

Предложиха ни изход от смъртта.
Цената? - Не помислихме за нея.
Зарад измяната, срама и подлостта
осъдени сме дълго да живеем.

Висока, но заслужена цена.
А пътят ни далечен е - спокойно!
Все още и след страшната война
да се умира може и достойно.

И не желаем никакви спасители
за своите гнезда, за своя път.
Не ще се гътнем от живот мъчителен -
ще оживеем от достойна смърт!