Кацнахме - и право на дъската.
Фишове на масата лежат.
Фоторепортери край стената,
сякаш искат да ни ослепят.

Ала никой досега шахматно
не е смогнал да ми сложи крак!
Аджамийството е неприятно,
но най-малко Шифер ще отгатне
първия ми ход - с какво и как.

Белите - за него! А се знае,
с тях той плува като по вода.
Е-2 на Е-4 играе -
нещо ми просветва... Да бе, да!

Моят ред е... Но какво да правя?
Май нещата тръгнаха на зле.
Да, царицата върви направо
и назад, надясно и наляво,
а конете все на буква "Ге"...

Тук на всички, дето с мен играха,
благодарско за добрия труд!..
После се разбра, че от уплаха
разиграх класически дебют.

Но при него фигурите знаят
накъде да тръгнат и кога.
Моите буксуват, не играят,
и къде ще му излезе краят -
сякаш крача в нощната тайга!

Аз се пазя да не стане грешка,
да не би пък да ме притесни,
ако имах чашка вместо пешка,
всичко щеше да се проясни.

Ето, виждам, той ми готви вилка,
дамата му бих изял и аз...
Но с мезето искам и бутилка -
забранено е, дочувам глас.

Аз съм гладен, може ли борбата
да върви с кафе и със омлет?
Виждам кръгове, а не квадрати,
царя бъркам с туз върху дъската,
а дебюта - с удар рикошет.

Ще рискувам, вече съм ядосан,
трябва да го победя, но как?
Ще го мъча, ще го шахматосвам,
дамичката ще спася все пак!

Време е, каквото и да стане,
да притисна тая фукара!
Комбинация ли да подхвана,
в челюстта ли с топа, май е рано -
още сме на първата игра?

Виж го ти - ще ми отрязва пътя?!
Да, староиндийската - момент!
Нещо тука ми напомня смътно
индопакистански инцидент.

Само че... дали не ме разбира,
сигурен съм, има и резон:
ако той реши да ме матира,
с хватчица една ще го туширам
или ще го фрасна с моя кон.

Бързина добавям още, само
оня да не ми подложи крак,
ако е тренирана - и дама
може пешката да стане пак.

Шифер почна нещо да хитрува:
стане, мръдне малко и - кръгом,
смяна иска, както ми се струва,
и защо пък да не се страхува -
сто и двайсет вдигам лежешком.

Аз пък в комбинация се впускам,
но когато той, присвил око,
ме заплашва с мат, изпъвам мускул
и събличам своето сако.

Спряха всички тук дори да дишат,
разстоянието се скъси...
И забравил мигновено фиша,
прословутият, прехвален Фишер
на реми завчас се съгласи...