А хората роптаят непрестанно,
за справедливост все надигат глас:
- Редъг е наш, но първи пак се хранят
онези, дето бяха подир нас.

Говореха им шепнешката, просто:
- Но, скъпи, стига вече гюрултия!
Това са чужденци и наши гости,
а, извинете ни, кои сте вие?

Но хората мърморят непрестанно,
за справедливост все надигат глас:
- Редът е наш, но първи пак се хранят
онези, дето бяха подир нас.

И пак им обясни администраторът:
- Но престанете, стига гюрултия!
Това са наши хора - делегати,
а, извинете ни, кои сте вие?

А хората подхвърлят непрестанно,
за справедливост все надигат глас:
- Редът е наш, но първи пак се хранят
онези, дето бяха подир нас.