Край мене само пустота лежи.
Поне със тебе да се срещнем скоро.
Марина, ти писмо ми напиши,
по телефона ще ти отговоря.

Да бъде всичко, както бе преди.
За дълго да сме с теб или завинаги.
Ще ми простиш и разбереш и ти,
макар че две години са отминали.

Не знам по-ласкава от твоята ръка.
А по такива, докато пътуват,
моряци са тъгували така.
И днес и моята душа тъгува.

Не ще дочуе никой моя глас.
Макар да мисля, че не ще се радваш -
за теб дори в затвор бих влязъл аз -
ако това за тебе е награда.

На клюките не вярвай, на света
не ми е нужен никой друг - отново
ще пием двама дълго с радостта
любовна глупост, трепетна отрова.