Стопи се тръпката в кръвта.
Сега - напред!
Докрай потъна в пропастта
страхът проклет.

Причини няма уморен
да спра сред път.
Не знае връх непокорен
до днес светът.

От всички пътища напред
един е мой.
Един рубеж е непревзет
зад мен, но мой.

Над много скъпи имена
снегът тежи.
А от пътеките - една
пред мен лежи.

По склона синкав лед блести.
И тайна скрил,
гранитът нечии следи
е съхранил.

В мечтата си и в своя глас
се вслушвах тук
и в чистотата вярвах аз
на всеки звук.

Ще помня и след сто лета,
че сам стоях
и тука колебливостта
преодолях.

А шепнеше вода край мен:
- Успех! Небе!
Какъв ли беше онзи ден?
Да, сряда бе!...