Във живота бях едър и строен,
не ме плашеше изстрел, ни подбив,
никой рамки не ми е кроил,
но откакто ме смятат покойник,
в монумент ме изляха уродлив
и ми лепнаха надпис: ”Ахил”.

Да отърся гранитната маса,
но залепнала е в постамента,
ахилесовата ми пета.
И ребрата железни е смазал
в мъртва, сигурна хватка циментът:
само гърчи се моят гръбнак.

Моя гръб-гардероб не посмяхте вие
да мерите:
де да знам, че смъртта ще ми свие
размерите!

Във стандартната рамка със зор
ме набиха
и огромния як гардероб
разглобиха!

Едва склопил очи и от мене
живо снеха посмъртната маска -
мойте близки са хора с тертип!
И не зная по свое ли мнение,
но във гипса отесаха пласта
с азиатските мои черти.

Аз такова не съм и сънувал,
мислех, няма такава опасност,
да застана сред мъртвите пръв.
Но налъхва на гробищна скука
изравнената бяла повърхност
на беззъбия мой калъп.

Аз приживе не тиках в устата
на хищника пръст.
Не оспорваха величината
на моя ръст.

Но докато да снемат посмъртната маска
да сварят
и пристигна със дървена мярка
гробарят.

Щом измина година решиха
да покажат, че в релси съм вкаран
и изляха ми здрав монумент.
Хора много край мен се стълпиха,
бодра песен гласът ми подкара -
моят глас, от магнитната лента.

Тишината край мен се разпука,
репродуктори блъвнаха песен
и прожектор облещи лице.
А модерната наша наука
от гласа ми отчаян и бесен,
произведе приятен фалцет.

Аз немеех с платното зачулен,
по традиция.
И крещеше гласът ми кастриран
с нова дикция.

Под савана ръста ми спаружен
кой ще мери?!
На кого след смъртта си съм нужен
в тез размери!

Стъпвал рицарят звънко и страшно!
Ах, защо не опитам и аз тъй
да закрача по плочите жив?
И се дръпна народът уплашен,
щом изтръгнах краката си властно
и от мен се посипа гранит.

Наклоних се аз гол, безобразен,
падах, смъкнал омразната кожа
и замахнал към рупора сив.
Щом земята под мен се разтресе
смачкан, рупорът свари да каже
с моя глас: ”Аз изглежда... съм жив!”

Мойто падане сви ме и даже
ме счупи.
Но стърчат азиатските скули
от купа.

Не можах както искахте, кротко
да се свия
Постамента напуснах със грохот
без да крия!