Защо ми се струва, че нещо не е наред?
Като че ли всичко си е както преди:
Гората е същата, въздуха е същия и водата е същата,
Само дето той не се върна от боя.

Вече няма да мога да разбера, кой от нас беше прав
В нашите спорове без сън и покой.
Той започна да ми липсва едва сега,
Когато не се върна от боя.

Той мълчеше неуместно и пееше фалшиво:
Него все не можеше да го разбереш.
Той не ме оставяше да спя, той ставаше още с изгрева,
А вчера не се върна от боя.

Сега ми е самотно - но не за това става дума,
Изведнъж усетих: та ние бяхме двама.
И сякаш вятър ми загаси огъня,
Когато той не се върна от боя.

А днес пролета се отскубна, сякаш е била в плен -
По погрешка му подхвърлих:
"Приятел, остави ми да допуша" - А в отговор тишина...
Той вчера не се върна от боя.

Нашите мъртви няма да ни оставят в бедата:
Нашите мъртви са ни като часови.
Небето се отразява в гората като във вода,
И дърветата са някак сини.

На нас и мястото в землянката ни стигаше напълно,
На нас и времето - течеше и за двама ни
Сега всичко е само на единия, само дето ми се струва:
Като че ли не се върнах от боя аз.