Нежната Правда вървеше с красива походка.
Тя бе кумир за богат, за сирак и за нищ.
Ала Лъжата наивната Правда прикотка -
я остани, скъпа моя, у мен да преспиш!
И лековерната Правда заспа, пусна лига,
в своите сънища се за усмихва без страх.
А пък Лъжата в среднощ крадешком се надигна,
впи се във Правдата и се разтресе от смях.
Кучешка морда скрои на лицето й нямо.
Жал не изпита тя... - И за какво, да речеш?
Между Лъжата и Правдата разлика няма,
ако едната и другата ги съблечеш.
После отплете от къдрите златните ленти.
Нейните дрехи облече в нощта бързешком.
Взе й парите, часовника, куп документи,
зло изруга и изчезна от спящия дом.
Правдата на сутринта скочи с ужас разбрала -
някой безмилостно в тъмното я е обрал.
Впрочем, догдето тя спала, друг някой видял я
и я намазал за подбив със сажди и кал.
Правдата викна, когато я погна тълпата:
- Туй е лъжа! И лъжата е в моя костюм...
Акт й съставиха двама сакати в главата
и я ругаха жестоко на глас и на ум.
«Стерва» й викаха, псуваха както им свърне,
плюха я злобно, насъскаха дворния пес.
- Да не я виждаме! На километър сто и първи
да се изсели без милост оттук още днес!
Актът завършваше с грозна, обидна тирада
(лепнаха, впрочем, на Правдата чужди дела):
някаква смет се представяла нагло за Правда,
всъщност била се пропила и гола дошла...
Чистата Правда се кле и рида, ходи гладна,
болна лежа и се мая без пукнат петак.
А пък Лъжата жребец чистокръвен открадна
и надалече препусна в дълбокия мрак.
Впрочем, по-леко е да се живее с Лъжата.
Трудно е с Правдата - все неудобна е тя.
Броди сега, неподкупната, в далечината -
гола нали е, държи се встрани от света.
Странен чудак днес за Правдата още воюва.
Само че няма в словата му правда ни грам:
- С времето Правдата - вика - ще възтържествува,
но ако действа тъй както Лъжата - без срам.
Често, момчета, разлял по сто грама на брата,
даже не знаеш къде за беда ще преспиш.
Могат да те съблекат - казвам правдата свята!
...Гледаш, разхожда се в твоите дрехи Лъжата.
Гледаш, паспорта ти носи небрежно в ръката.
Гледаш, държи за юздата жребеца ти риж...
|