Нежната Правда вървеше с красива походка. Тя бе кумир за богат, за сирак и за нищ. Ала Лъжата наивната Правда прикотка - я остани, скъпа моя, у мен да преспиш! И лековерната Правда заспа, пусна лига, в своите сънища се за усмихва без страх. А пък Лъжата в среднощ крадешком се надигна, впи се във Правдата и се разтресе от смях. Кучешка морда скрои на лицето й нямо. Жал не изпита тя... - И за какво, да речеш? Между Лъжата и Правдата разлика няма, ако едната и другата ги съблечеш. После отплете от къдрите златните ленти. Нейните дрехи облече в нощта бързешком. Взе й парите, часовника, куп документи, зло изруга и изчезна от спящия дом. Правдата на сутринта скочи с ужас разбрала - някой безмилостно в тъмното я е обрал. Впрочем, догдето тя спала, друг някой видял я и я намазал за подбив със сажди и кал. Правдата викна, когато я погна тълпата: - Туй е лъжа! И лъжата е в моя костюм... Акт й съставиха двама сакати в главата и я ругаха жестоко на глас и на ум. «Стерва» й викаха, псуваха както им свърне, плюха я злобно, насъскаха дворния пес. - Да не я виждаме! На километър сто и първи да се изсели без милост оттук още днес! Актът завършваше с грозна, обидна тирада (лепнаха, впрочем, на Правдата чужди дела): някаква смет се представяла нагло за Правда, всъщност била се пропила и гола дошла... Чистата Правда се кле и рида, ходи гладна, болна лежа и се мая без пукнат петак. А пък Лъжата жребец чистокръвен открадна и надалече препусна в дълбокия мрак.
Впрочем, по-леко е да се живее с Лъжата. Трудно е с Правдата - все неудобна е тя. Броди сега, неподкупната, в далечината - гола нали е, държи се встрани от света.
Странен чудак днес за Правдата още воюва. Само че няма в словата му правда ни грам: - С времето Правдата - вика - ще възтържествува, но ако действа тъй както Лъжата - без срам. Често, момчета, разлял по сто грама на брата, даже не знаеш къде за беда ще преспиш. Могат да те съблекат - казвам правдата свята! ...Гледаш, разхожда се в твоите дрехи Лъжата. Гледаш, паспорта ти носи небрежно в ръката. Гледаш, държи за юздата жребеца ти риж...
© Росен Калоферов. Превод, 1993