Аз ще го помня докрай този бой.
Смърт край окопите скита.
А от небето звезди цял порой
в мрака политат.

Ето, пак литна... И мислех си там:
гибел ли ми предвещава?
Тъй със звездата живота си сам
свързах тогава.

Мислех си: мина и тази беда -
падна звездата в полето.
Но от небето пак литна звезда -
право в сърцето.

Казаха: «Необходим е плацдарм!
И не жалете патрони!»
Тъй украсиха се с втора звезда
вашите пагони.

Колко са много звездите в нощта.
Има за всички с дузини.
А е герой и когото смъртта
в боя отмине.

Тази звезда на сина си бих дал,
нека да помни.
В нощния купол изгрее звезда...
И се отрони.