Целунал знамето раздрано, блед,
изплюл от отчаяние протези,
крещеше Фелдмаршалът: «Полк, напред!
Смъртта презрете, мои главорези!»

И не един от порив смел обзет,
възпламенен от неговото слово,
се втурваше през другите напред,
за да се бие с първите в общ ред -
и падаше под писък на олово.

Хитрецът, който сам не пожела
да сложи тука кости драгоценни,
назад пълзеше - но отзад не оцеля,
че своите насочваха дула
и го убиваха като изменник.

Сега е всеки трети бос и гол,
но Крез от боя всеки ще излезе.
Прекрасен полк! Надежден, верен полк,
съставен от отбрани главорези.

А трети - в облаци от чер барут -
за да запазят скъпите си кожи,
ни първи, ни последни в боя лют,
държаха се сред огън, сеч и смут
за златната среда, кой както може.

Те после ще опишат този бой
и ще загиват по платна батални -
не стана ни един от тях герой,
но горди са, че с чест живота свой
опазиха в минутите фатални.

Тръбачът проснат е край мътен гьол...
Затихват бавно звуците железни...
Загива верният надежден полк
съставен от отбрани главорези.

Но не! Тях няма нищо да ги спре!
И Фелдмаршалът вдигнал глас гръмовно -
светът след тях за да не ги презре -
крещеше: «Някой трябва да умре,
та други да живеят безусловно!»

Съдбата тях не ще ги окрили.
Те ще дочакат кротка смърт в леглата -
прикрити зад отчаяни и зли,
ни първи, ни последни не били -
умерените хора от средата.

В кал - знамена и трупове безброй
до фелдмаршалски жезъл и протези...
Ах, славен полк!... Но славен ли е той,
щом в него има само главорези?!