Мостове изгорели. Няма бродове.
Грамада черепи в земята спи.
Заключени са изходи и входове.
И пътят е - след слепите тълпи.

Като коне с капаци на очите,
доказали как тесен е светът,
уж по безкраен път вървят тълпите,
а всъщност по окръжност се въртят.

Дъждът плющи по нямата палитра.
Галоп отеква в есенния свод.
И няма звуци, цветове и ритми.
И в дробовете липсва кислород.

Не стигат лудост или вдъхновение,
за да разкъсат този кръг проклет.
Нима това е вечното движение -
безкрайният човешки ход напред?...