И изведнъж като пиян
светът се олюля.
И сякаш лава от вулкан
отвътре ме обля.

От ловкост дяволска обзет
аз тръгвам на таран.
И фелдшерът закрива блед
кристалния екран.

И кръв от гърлото - река -
залял бих тъй Русия.
И вик: «На масата... Така...
Под нож!.. Анестезия...»

На гърлото ми слагат лед -
уплаши ги кръвта.
Същ шут, аз се усмихвам блед
със алени уста.

«Повръщай!» - мисля с бяс и стръв,
и гръд напрягам пак -
ще се задави в твойта кръв
все някой тъмен враг!

Аз бих могъл с живота в мен
света да окървавя.
Но, жалко - те под мен леген
успяха да поставят.

Не чувам вече своя глас.
Не виждам вещи, мутри...
И в мен прониква сладък газ,
подобно водка сутрин.

И легна бял саван в мек пласт
над белия чаршаф...
Но им доказах все пак аз,
че умствено съм здрав.

Слабея, нещо се гневя,
а те игли забиват.
И докато в несвяст кървя,
в плътта ми кръв преливат.

Хирург, догдето блед хриптя,
ти наведи глава.
Аз свойте думи не крещя,
а ги шептя едва.

Режете смело, бог е с нас
и знайте при това -
за другите, а не за вас
проклятия мълвя!

Аз легнах на самия край
по пътя чер към пропастта.
И мойта повест си е май
история на болестта.

А бях тъй здрав - по-здрав от бик.
Кипеше в мен кръвта.
Аз можех всекиго в час пик
без труд да насмета.

Как става, що за жребий лош?
Вървиш - цъфтиш дори.
И хоп - на масата, под нож!
Живей или умри.

- Не нервничи - ми казва днес
лекуващият с топлота. -
Едва ли има хора без
история на болестта.

Събудих се тъй - син-зелен,
шев в тялото си скрил.
На «ви» са лекарите с мен.
И с тях и аз съм мил.

Аз спя и спазвам строг режим,
прескочил своя трап.
Скучая с вид неутешим,
за друго още слаб.

И съм самотен и злочест.
Край мен стени студени...
Червата ми са тънки днес
за срещи и вълнения.

И цялото човечество е болно.
То по ген
да страда е обречено
от първия си ден.

Сам първият човек е бил
един мутант болнав.
Когато ни е сътворил
и Бог не е бил здрав.

Адам на Ева в оня рай
отрова дал, не манна.
А страдала змията май
от грандомания.

По-бодро, без апатия!
Ако погледнем с прямота -
историята на страната е
история на болестта.

И впрочем няма новости -
то диша с язви във плътта.
И цялата му повест е
история на болестта.

Руши го параноята.
Върви към страшната черта.
И съзерцава своята
история на болестта...