Тръбят тръби, пръхтят жребци
и бърза шумна свита.
Бдят обиграните ловци
със стръв в душата скрита.

Забава е това за крал -
да стреляш в лебеди без жал.
Стрелите литват с бясна скорост...
В небето слънцето кърви...
А тези лебеди, уви,
се бяха срещнали тъй скоро!

Летеше тя по своя път
от слънцето огрята.
Тъй само лебеди летят
високо в необята.

Където белите крила
трептят над облачни била
и в блесналите божи склонове,
дълбоко в синия простор,
долитат като светъл хор
еднички ангели и стонове.

И там той я настигна с вик. -
Щастлив миг! Миг небесен!
Но се превърна този миг
във лебедова песен.

Два бели ангели в деня -
те литнаха към теб, Земя.
Защо? Къде така? - Загадка...
А там от всеки дрипав храст
следят ловци без дъх и глас,
да бъде щастието кратко.

И пак звуча, ехтя тръба
за чуждото крушение.
Но сбъдна се една молба:
замри, спри, мигновение!

Тъй пееха сами с глас тих
в предсмъртния си птичи стих
щастливците за едночасие. -
И падаха... Но бяха те
пак там - на седмото небе,
на висшето небе от щастие!