Тук в смърчови клонки покоят трепти,
тревожно тук птиците пеят.
Живееш в гора омагьосана ти -
не можеш да тръгнеш от нея.

Нека съхне в бельо цъфнал храст след дъжда,
нека люляци ронят конфети.
Все едно - от гората ще те отведа
в тих дворец, в който свирят на флейти.

Ти тук от магьосници с поглед ревнив
си скрита в деня високосен.
И мислиш, че няма живот по-щастлив
от този в леса омагьосан.

Нека в утрото падат листата без звук,
нека гасне луната в небето.
Все едно - ще те взема накрая оттук
във покои с балкон към морето.

В кой ден от годината, в колко часа,
ще тръгнеш към мен в мрака стихнал?
Кога на ръце там ще те отнеса,
където не ще ни настигнат?

Ще те взема оттук, щом поискаш и ти. -
Та нима моят зов е безцелен?
Съгласи се на рай в бедна хижа дори,
ако някой двореца заел е...