Аз помня стара, стара къща, градината обрасла гъсто, И в роден край за да се върна, милион прегради ще прехвърля. Над маса се люлей ритмично Зеления абажур, Сякаш приятел стар отличен Ни казва днес: "Бонжур!" И своята любов аз първа си спомням често пак, Как от студа треперя там Под звездното небе на Монпарнас. Париж, Париж, Реален и на сън си, да! Не можеш ти да замениш Москва за мене никога.
© Емил Петров. Превод, 2019