Ще умра, казват, ние
умираме все пак накрая.
Ако с нож ме наръгат -
безплатно ще се разделим.
Уважават убитите.
Тях ги отправят за рая.
Не ще кажа за живите -
но мъртъвците ценим.

Ще се просна красиво
в калта посред тръни и храсти.
И ще литне душата
на крадена тройка коне.
После ябълки ще си
похапна в градините райски...
Тихо ще се промъкна -
апостолът да не ме спре...

Но какво виждам там?
Привидение твърде познато -
мъртва пустош и нищо
в мъглата, и прах.
И сред нищото ляти
врати със сияние златно.
И етап-богатир
на колене застанал пред тях.

Кон изцвили - смири се,
щом ласкаво му заговорих
и потта от гърба
му изтрих с наръч суха трева.
Свети Петър, мърморейки,
дълго с бравата се бори -
не успя да отключи
и се издими след това.

А етапът огромен мълчи,
нито стон не отронва.
Само блед се надигна
и взе свит на две да клечи.
А в прахта - лапи кучешки...
Туй не е рай, ами зона!
И видяхме Разпнатия там
върху кръст да стърчи.

И разбрахме с конете -
да, зона, да, зона е тука!
Хлебен дъх през вратите
те мами и мами безкрай.
Невредим съм почти,
но и аз с райски газ се насмуках.
Благост пълни устата -
сега, ако можеш, ругай.

Прелетяха две сенки
в зелено навили ръкави.
«Чукай в релсата!» - викнаха,
пърхайки в етера ням.
Там е хубаво, братя -
посреща ни звън на литаври!...
Не! Звъняха ключове -
за нас ключ подбираха там.

Аз разбрах - не към Майката
Божият син е притиснат,
а все тъй до стената -
подобно престъпник презрян.
А в градините райски
замръзнали ябълки виснат.
Ала ги охраняват
стрелци с точни снайпери в длан.

Херувими кръжат,
ангел вика от вишката ратно.
Но не ще ме накаже Христос -
късам блед плод узрял.
А на изстрела как се
зарадвах! - И ето, обратно,
към Земята поех -
ледни ябълки в пазвата сгрял.

Ако трябва, аз пак
ще умра, ако трябва накрая...
Бог ти мой, стана тъй -
не аз сам - вие стреляхте в мен!
В този свят е прието
да глезят убитите с рая.
А оттам на Земята -
спаси се и ще си спасен.

Ще се просна след изстрела в кал -
посред тръни и храсти...
Иска конят овес,
но е време да тръгвам в зори.
Покрай бездни в галоп,
покрай пропасти ябълки райски
аз ще ти донеса -
ти ме чака от рая дори...