Тъй е тук не от днес -
и в бял ден, и в мрак гъст.
Ако бил си в разрез -
на въже, върху кръст!

Крал ли си - за урок -
дълъг срок, дълъг срок.
Ако много си чел -
на разстрел, на разстрел!

Мислех, няма да видя пак с болка в сърцето
лагери в свойте дни.
Но попаднах в град прашен и глъчен, където
няма хора, уви.

На тълпи бродят хора на хора подобни -
равнодушни, и слепи, и зли.
Аз се вглеждах в лицата им черни и обли,
нито свои, ни чужди били.

...Тъй е тук - в смут и срив,
век след век, миг след миг!
Ако бил си против -
на въже, на дръвник!

Крал ли си - за урок -
дълъг срок, дълъг срок.
Ако много си чел -
на разстрел, на разстрел...

Тъй защо ли проклинам горчиво съдбата,
че ме би с груб пестник?
Тъй защо ли жадувах до смърт свободата
в оня ад всеки миг?

На тълпи бродят хора на хора подобни -
равнодушни, и слепи, и зли.
Аз се вглеждах в лицата им, маски удобни,
нито свои, ни чужди били.