Имам си китара - отстъпи, зандана!
Свобода си нямам - моя зла фортуна!
Вий ми прережете вените, гръкляна...
Само не режете сребърните струни.

Аз в пръстта ще легна под треви и храсти...
Кой ще се застъпи за момчето буйно?
Късат ми душата всеки ден на части...
Само да не късат сребърните струни.

Но китарата я взеха... С нея - свободата.
Аз крещях от болка: - Дяволски муцуни!
Вие ме втъпчете в тинята, в земята.
Само не режете сребърните струни!

Но какво се случи? Няма ли да зърна
дните засияли, нощите безлунни?
Стъпкаха ме грубо, смляха - като зърно...
А сега разкъсват сребърните струни.