Наближава атака.
Пехотинците чакат
не след дълго да тръгнат на щик.
На боеца тогава
пощальонът достави
неголям, светлосин триъгълен плик.

Топла радост в теб бликва,
ако видиш на плика
почерк скъп на жена или брат.
Ала друго се случи.
И защо ли получи
пред атака боецът този плик ъгловат?

Той прочете с тревога:
«Да те чакам не мога!
Извини, че мълчах. Но е факт...»
И дописано бегло:
«Заминаваме с него.
Ти спокойно воювай и прощавай все пак.»

Още с първия тътен,
викна той с поглед мътен:
«Пощальоне, какво стори с мен?
Пет минути пред боя
от доставката твоя
аз съм вече в сърцето смъртоносно ранен.»

С автомата на шия
тръгна той да се бие.
Да се пази сам не пожела.
И в атаката смъртна
там с пръстта се прегърна.
А писмото зъл вятър над степта разпиля.