В света ни малки хора ходят, живеят си на вноски - И добри и лоши са на дребно и на едро, Добрите знам по слабо аз: Крила те май си имат. Със лошите дори дружа: Оръжие те искат. Оръжие, оръжие, за сила! Големи хора - туз и крез - Страст към ракети имат А малките - къде са без Оръжие да стискат? Я виж го тоз безделник - Във джоба няма грош Но кукиш в джоба има той - зареден пищов. И за вечеря мисли от сутринта готов. А сакенцето изпънато Стърчи на него то. И с него аз охотно си ходя вечерта, И стискам палци потни На спусъка сега. Аз - целеустремен и деловит, Опушен, подкован, подпийнал.         Ей, вий, що зяпнали сте? Не съм май инвалид. Да си намокря гърлото - и за човек ще мина. Вървете си несръчно вий, С мен кашата да тровите. Веднага след вечерята Ще пея за оръжие Оръжие, балада за оръжие Голям играч с ръст на джудже, Със картите се бори. Блъфират яко и основно Ва-банк, големи хора. Играят си със бомби - У нас такива няма, Та ний сме хора скромни: И пистолет ни трябва. И ето в джоба купения Привичен пистолет И острия излюспен Познатия стилет. И бързат в ужас хорица По вярната страна А ний все във оръжие Вървим си по страната. Попаднали по дулото лица, Я към стената! Стой! Не мърдай там!         Напразно по аптеки за забрава момко тичаш! Поне купи си брадва - и ти човек си ставаш! Навън ше се обърна целия И истината голичка Аз не по-зле ще ви изпея За милото оръжие, Оръжие, оръжие, балада за оръжие Бельо да купя долно? По дяволите в него! Купете огнестрелно - Зад ъгъла надесно. Е започнете! Хайде! Учете се да стреляте! Във пресата оръжие - сега на всеки ред! Ей сладко подлъжичката, Ей горчи ти във душата: Утрепаха художниче За фунт хартия само. Ха! До насита стреляйте! По хора, котенца, кутрета, Проджбата им слава богу, не ще я скоро забранят. Догде забрана за оръжието няма - Не бойте се, светът във ред е само!         Не страшна без оръжие е зъбата баракуда Големия и без оръжие Голям е - за утеха А мъничките хора без оръжие - какво са, Всички мънички хора - без оръжие - те цел са. Големите - по слон гърмят, И тигри те преследват. А аз, а вий - къде сме ний С таквиз игри - майтапи! Нека с големите неща Големи хора си играят Един с "пантери" си игра Други - ще доиграят... Във джоба съ с "пищовче" сме - Мъничко е и ново то Възглавничка ни е земя, Постелката ни пухена. Кръвта ни рядка и престъпна Тупти във слепоочие А потни палци посиняват На спусъка ни още. Ний сме мънички хора - на обществото дупки, Но ако вий сега на нас тъй от страни погледнете Зад тесничките плещи на човека неголям Стоят потиснато и мрачно - две войни големи. "Тих и скромен - не убиват" - Догадки са напразни: Недаром тук у нас продават оръжието свястно! А духна север-изток вятър Цената приемлива стана При нас - на господ благодарско, Сега свободна е страната! Ах този евтин наш живот (кат’ прах - духни и край), Тъй, на парчета евтини - По евтин от цигара. И къса се живота - странен. Тъй - като косъм тънък, - Едно натискане със палец На пусковия спусък! Догде покупката е лесна - ний всички сме добре. Живот да вземем - лесно е, да бием сме научени! Край нас и без войни, война, но със ръце сме голи Нито заплахи, ни коване, ни самолет да вдигнеш! Куршумите до всички стигат, Ни Бог ни Дявол имат! И ние в себе си гърмим и Ний никого не пипаме. Хазарт да стрелят най различен Всички възрасти си имат: И стар и млад, и той и тя, И... жълт и бял и черен. И пак стомах се свива чак. По-познато ни е вече: Убиец на корицата, Момиче разсъблечено. Света гъмжи от неудачници С брадвички в ръце И момченца с пръстчета На пусковия спусък!
© Емил Петров. Превод, 2019