Някой каза: «Светът изгоря...
Вече в пръст не ще хвърлихме семе...»
Някой каза: «Земята умря!..»
Не! Стаи се тя просто за време.

Щедро майчинство има в пръстта -
то не свършва, тъй както морето.
Кой повярва, че пепел е тя?
Не! От скръб й е черно лицето.

Срез до срез, виж, траншеи лежат.
И от бомбите - рани сияят.
Всяка клетка от земната гръд
нечовешко страдание знае.

Всичко тя ще надмогне сама.
Не записвай пръстта за саката!
Кой повярва, че тя онемя,
че завинаги млъкна Земята?

Не! Тя свети над смърт и лъжа,
и през раните тътне и пуши.
Та Земята е нашата душа.
Кой ще стъпче Земята с ботуши?...

Някой каза: «Земята умря...»
Не! Стаи се за малко Земята.