Ако в чуждата нощ покрай пропасти ти
си се спънал и ходиш по края -
не мълчи в мрака чер - позови, изкрещи -
аз гласа ти ще чуя в безкрая.

Може би си ранен сред узрялата ръж?
Потърпи - бързам аз и умора не чувстват краката.
Ще се върнем там, гдето лекува с дъха си тревата,
само ти не умирай, кръвта си задръж.

Ако яздиш на кон - дохвърчи, долети -
конят правият път ше открие -
в този край, в който жива водата шурти -
твойте рани тя там ще умие.

Днес къде си, приятелю, в карцер какъв,
на какви кръстопътища мълком стоиш в изнемога?
И не виждаш сам изход, пронизан от смътна тревога,
заблуден и отчаян, преследван със стръв.

Тук потокът под снежни калпаци струи
сред покой, който с нищо не плаши.
Тук са ничии храсти, цветя и брези -
щом поискаме те ще са наши.

Ако крачиш без сили, цял в кръв и сълзи,
през блата и скали, през вълни на въртоп развълнуван,
одимен, оснежен, обгорял, ала жив, добълнувай,
добери се, доплувай, без дъх допълзи!...