Хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед...
Дни и нощи подред - само лед...
Вече няма ни пролет, ни лято,
в броня хлъзгава свети Земята.
Хора падат по гланца му блед.

И дори над града, над рида
Като пухче един да заплава,
друг ще падне без глас на леда -
хлъзгав лед е навред, хлъзгав лед! -
и с крака ще го стъпчат тогава...

Хлъзгав лед... Той уж няма вида
на гигантска пързалка, но всъщност
само звяр ще премине леда -
хлъзгав лед! - и заставаш с рев, блед
върху четири крайника също!