В лабиринт от трамваи, сред градски стени
се завръщаме - инак къде ще се денем?
И се спускаме в ниското от планини,
за които мечтали сме нощем и денем.

Тъй, ненужният спор оставете!
Всичко вече съм си изяснил.
Най-добри са за мен върховете,
на които до днес не съм бил.

Кой ли иска в беда да е сам? Кой ли би
си отишъл, щом в него сърцето се мята?
Но се спускаме ние... Какво пък, дори
боговете са слизали тук, на Земята.

Тъй, ненужният спор оставете!
Всичко вече съм си изяснил.
Най-добри са за мен върховете,
на които до днес не съм бил.

С колко песни и вяра просторът звъни...
Планините са в нас! Нас ни викат билата!
Но се спускаме пак: кой съвсем, кой за дни.
Да се връщаме - просто това е съдбата.

Тъй, ненужният спор оставете!
Всичко вече съм си изяснил.
Най-добри са за мен върховете,
дето никой не е покорил...