Тъмнина е пред теб. Остани!
Там те чака виелица тътнеща,
дъжд увиснал в живачни стени
и неравни разкаляни пътища.

Там студени слова,
там нелепа мълва,
там ненужни познанства погубват ни.
Там стърчи овъглена трева
над следите изгубени.
В тъмнината!

Бой изпитва там наште души,
зъзне вятър в мъгла от предчувствия.
Свойте ритми сърцето греши
и се дави в конвулсии.

Там студени слова,
там нелепа мълва,
там ненужни познанства погубват ни.
Там стърчи овъглена трева
над следите изгубени.
В тъмнината!

Няма избор. Вървиш ням и сам...
Но какво, че звездите са тъмни?
Зная - нужен съм в мрака голям!
Зная - ще се разсъмне!

Там студени слова,
там нелепа мълва,
там ненужни познанства погубват ни.
Там стърчи овъглена трева
над следите изгубени.
В тъмнината!