Тръгват кораби с вой в назначения час.
но се връщат обратно по пътя изминат.
Не ще мине година и пак ще съм с вас,
за да тръгна пак в път за година.

Всички, знам, пак се връщат на пристана стар,
най-любимите, верни жени не се връщат.
Не се връща, уви, най-добрият другар.
Не ти вярвам, съдба, а на себе си - също.

Но все пак се надявам, че не е така,
че не ще ни погълне в щорм бездната синя.
Ще се върна и аз, цял в мечти и дела,
и ще пея - преди да измине година.