Тук климатът друг е, тук не е поле -
лавини разперват тук снежни криле
и каменопади по хребета глухо реват.
И може да свърнеш, да минеш встрани,
но ние избираме стръмни стени
опасни и страшни подобно на боен път.

Не си ли рискувал, не си ли бил там -
то значи не си се изпитал сам,
пък нека си свалял звезди от небето в нощта.
Не ще видиш долу, под ниския свод,
за целия свой разумен живот
и мъничка част от всички чудесни неща.

Ни рози ще има, ни траурен креп
и паметник няма да стане за теб
гам камъкът, който веднъж покой ти е дал.
Като вечен огън в прозрачния ден
ще бляска само върхът оснежен,
до който да стигнеш така и не си успял.

И нека говорят, да, нека твърдят,
че няма в света по-безсмислена смърт
от тази да паднеш замръзнал в алпийския студ.
Но други ще дойдат - и дом, и уют
сменили за риск и безпримерен труд,
за да извървят докрай твоя последен маршрут!

Гранитни отвеси! - Е, брат, не се май.
Ти своята слабост пред тях обуздай.
По хребета са ненадеждни и лед, и скали.
Надявай се само на свойте ръце,
на братското рамо по общо въже
и клинът, и куките да издържат се моли.

Сечем стъпалата - ни крачка назад!
И от напрежение зазива се свят.
Но ти към върха приближаваш задъхан и блед.
...Светът е под тебе. Щастлив си и ням.
И мъничко само завиждаш оттам
на другите, чийто връх е все още напред...