Ако твой приятел за дни
неочаквано се промени.
Ако вдигаш смутен рамене:
свой ли е, или не?
Ти недей го оставя сам.
Поведи го към връх голям.
Там на общо въже, в зной и скреж,
кой е ще разбереш.
Ако в стръмния път напред
крачи блед и унил зад теб
и почувствал от ледника хлад,
мигом свърне назад...
Значи чужди сте си били.
Ти със него се раздели.
За такива добро не мълвят,
с тях не тръгват на път!
Ако свъсен и недоспал
по траверса до теб е вървял,
ако в пропаст си полетял,
но те е удържал...
Ако с теб е вървял като в бой
и е стигнал върха и той,
то тогава, тъй както преди,
довери му се ти...
|