Днес просторът е син -
ясно е,
но с вериги звъни -
стряска ни.

Над земята виси
тътенът,
борове и елхи -
тъжни са.

Дим и пепел над нас -
кръстове,
в кръст не вият гнезда
щъркели.

Кехлибарено жито -
клас класи.
Но защо ли, се питам,
сяхме ний?

Че в полето пожари
пламнали -
жито с цвят кехлибарен
в тях гори.

А дърветата в прах -
есенен.
Птици няма по тях -
клетите.

Разлетяха се пойните
настрани
и останаха в клоните
гарвани.

Забрави любовта -
чистата,
че ненавист сега
иска се!

Дим и пепел издигнати -
кръст ли е?
Не гнездят по комините
щъркели.

И земя и вода -
в стонове.
Но гората все пак
стройна е.

Само птичите песни
в клоните
довоенни са пресни
спомени.

От злините заминаха -
скършени,
няма пойни, няма и
щъркели.

Въздух звуци е сбрал -
разните.
Той от гръм и метал -
срязан е.

Даже звън на копита
секнал е,
ако някой завика -
шепнейки...

Те на изток заминаха от беди
настръхнали,
от небето ни синьото -
щъркели.